Наскоро имах среща с една „духовна“ дама. Поне тя се определи като такава, а кавичките са защото не сме определили какво точно е духовен. Опитваме се. Тази дума е така широко разпространена днес. Но какво се крие зад нея?

Срещата ни беше по повод йога. Тя пламенно следва един учител, с който искат да си намерят място за практики.
Според думите на тази дама – „Ние (тя и учителят й) сме духовни и търсим нещо различно от материални (разбирайте финансови) облаги. В днешно време, толкова йога учители се изгубват в материалното. “ (Тук вмятам, че слушайки я, разбирам, че явно и аз съм от изгубените учители, защото както не крия – обичам парите).
„Ние работим на дарения.“ Как хубаво звучи, н(д)али?

Ще използвам тази случка за пример, защото в горните няколко реда има изключително много ключове, които можем да завъртим и видим през какви врати ще ни отведат.

Първо да разгледаме какво е пътят на духовността? Пътят на духовността се основава на добри постъпки. Добри помисли. Издигане и извисяване. Търсене на нещо повече от материята, която ни заобикаля. На пръв поглед изглежда като редното нещо, което да правим. Нещо, което ще ни възвиси. Но има една малка уловка, в която се хващаме всички. Доброто, предполага, че има зло. Доброто е в дуалността, а дуалността разделя. Дуалността, също като този свят е донякъде илюзия. Тя е само частично проявление на цялото. Ако действаш и мислиш от място на дуалност се изгубваш в илюзията. И оставаш там.

Сега нека се върнем към моята среща с тази красива, поддържана и финансово обезпечена дама. Това са просто факти и аз не вкарвам никакво отношение към тях. Но тази тенденция е доста типична. За заможните хора, парите не са от значение, те търсят нещо повече – Духовното. До тук нямаме изненади, все пак така работи човешката психика – когато успеем да задоволим първичните си физиологични нужди, тогава идват по-висшите духовни такива. Напълно природна закономерност, която важи за всеки един от нас. Да, съжалявам, че разбивам балона на тези „духовни“ хора, но те не са по-различни от който и да е друг човек. Всеки един, който бъде финансово обезпечен, ще започне да търси духовното.

Хубаво е, че имаме тези търсения. Така е редно. Светът не е единствено материално проявление и ако не се вгледаме в прикритите му дълбини не се различаваме повече от един камък. (Камъка всъщност носи доста голяма стойност, но това е тема за друга дискусия, а за целите на тази, го приемаме като просто и неудохотворено нещо.)

Но в този момент се активира и капана на „духовността“. И за съжаление, това е капан, който сами сме си изградили и целят свят около нас ни тика към него. Свят на разделение, сравнение и йерархия. Начина по който живеем, учим, общуваме, взаимодействаме – извлечени са от място на разделение. И да, това прави материята – поставя граници. А когато нещо е с граници, то се разделя от цялото. И това е първият начин по който успяваме да изследваме преживяването си на Земята – чрез разделение. Като бебе осъзнаваме, че има отделни предмети около нас, че имаме отделни части и, че дори самите ние сме отделно нещо. Това последното наистина отнема време. Новородените остават свързани с майката месеци наред и се усещат като едно цяло с нея.

Първият ни урок е този на материални ограничения и е редно да знаем, че разделението не е нещо лошо. Но е недостатъчно да бъдем ограничени от него. В един момент трябва да осъзнаем, че сме толкова свързани колкото и разделени. И сега внимавайте – ние сме толкова разделени, колкото и свързани. Тези изречения казват едно и също нещо, но ги усещаме различно, нали? Защото ни е хванал капана. Капана който ни казва, че трябва да се стремим само нагоре и да забравим това, което е долу. За по-нагледно ще дам пример с пирамидата на Маслоу за човешките потребности, които вече споменах. Най-отдолу са първичните физиологични нужди – храна, подслон, възпроизвеждане. Най-отгоре са висшите интелектуални и духовни нужди – учене, духовност, извисяване. Отново разделение. И да го кажем сега просто – модерната „духовност“ иска да върви нагоре, игнорирайки това което е долу. „Ние сме духовни и не търсим материални облаги“. Виждате ли този ключ каква хубава врата за дискусия ни отвори.

Тук има 2 неща:
1. Игнориране на основна част от нашето съществуване на Земята – материалната.
2. Разделение и сравнение. Дуалност.
А както казахме, останем ли в дуалнастта, оставаме в илюзия.

За всеки осъзнат човек е нелепо да смята, че материята и финансите не са важна част от нашето съществуване. Парите са просто проявление на материалния свят и който ги отрича, не разбира начина по който света работи. Парите няма как да са лоши или добри, те просто са. Тяхното проявление зависи от нас. С камъни можеш да построиш къща, но можеш и да отнемеш живот. Знаем примери и за двете. Същото е и с парите. Да съградиш къща носи отговорност, както и да управляваш пари. Хората неготови да поемат и носят отговорност, решават че е по-лесно да заклеймят парите като зло, отколкото да се вгледат в собствената си слабост. Парите трябва да бъдат уважавани и обичани също толкова, колкото красивото цвете, мидената черупка, уютния дом и т.н. Все разкошни проявления на нашият свят, които ни носят наслада.

Другото, което се случва по пътя на „духовността“ и отдалечаването от материята е разделение и подсъзнателно сравнение. Разделим ли се от материята в нас се задейства този механизъм, който ни разделя и от всичко друго. Приемето го като бутон с надпис Разделение. Включим ли го, той се задейства на всички нива. Не работи избираемо. Разделим ли се от материалният свят (докато сме още в него) се разделяме и от другите около нас – виждаме ги като нещо различно, дори противоположно. Започват сравнения – аз съм духовен, ти не си. Моят път е добър, твоят не е. И най-дълбоко вкорененото в модерната духовност – аз съм по-добър от теб. То всъщност няма много общо с духовно, защото идва от подсъзнателна инстиктивна нужда – да си по-добър, по-знаещ, по-силен. Това е първичен инстинкт, който подсигурява оцеляване. Мнозина не го признават, но е там някъде закътано в нас и от време на време се проявява. И парадоксът е, че извисяването към духовното и желанието да се откъснем от първичното и  материалното ни завърта обратно надолу към това инстинктивно по-по-по- съзнание.

Както казах този капан е много фин, точно защото сами сме го изградили. Той е естествен. Израстваме в свят на разделение и оцеляване и това е заложено в нас като програма. Донякъде капанът също е част от пътя.

Основният херметичен принцип гласи: „Това, което е горе е и долу.“ Изписано е на смарагдовия скрижал – един от най-старите източници, които говорят за вселенските закони. Горе и долу са еднакви, нямат разделение. Просто различно проявление.

Можем ли да спрем да мислим за извисението, за духовното, за това кое е лошо, кое добро. Да не мислим и за дуалност или единство. Тук сме да преживяваме. Ако трябваше само да разсъждаваме щяхме да се носим в пространството като енергийна топка интелект.

За това нека потърсим как се допълваме, съчетаваме и обединяваме. Как ти ми носиш нещо, което нямам, а аз ти давам нужното за теб. Знаейки, че сме отделни хора, но осъзнавайки се като братя и сестри на този свят, деца на Вселената и Божественото. Че аз знам едно, ти друго. Аз мога нещо, а ти различно. Аз имам това, а ти онова. И да, това ни прави различни, но чрез различното се научаваме. Толкова много се говори и за равенство, но няма как всички да сме равни и еднакви в съществуването си. Но всички еднакво добре следваме пътя, който е заложен пред нас.

Приемаме. Това е всичко, което можем да направим. И приемането е първата стъпка по пътя.

Аз не следвам пътя на духовността. Аз съм просто на пътя. Понякога тичам по него. Понякога вървя назад. Друг път се разсейвам и спирам. И стоя, объркана кое беше напред, кое назад. Докато се сетя, че е без значение и просто трябва да направя крачка и последвам пътя.

🙏Криси